Досадните тикове: детето непрекъснато мига с очи

„Здравейте, Дъщеря ми е на две и 8 месеца и от известно време има нещо като тик с очите. Само примижава за секунда. Това го прави често през деня. Нямам обаче обяснение защо. Нещо като лош навик. Казва, че иска да го прави. Не мисля, че косата ѝ пречи. А няма проблем със зрението. Освен това не съм забелязала да го прави само, когато е притеснена. Прави го във всички обстоятелства. Много се притеснявам, а не знам откъде да стартирам с търсенията си, затова реших да пиша на вас като за начало. Надявам се да ми отговорите."  
Това ни писа нашата читателка А. Стоянова и потърсихме отговор от специалист. 
80 процента от децата на възраст между 5 и 12 години имат потрепвания или тикове - мигат с очи, бръчкат нос, правят гримаси, въртят коси, хапят устни.
Обикновено проявите зачестяват в предучилищна възраст. И са по-чести при момчетата.
Защо се явяват тези реакции и какво да е поведението на родителите, разказва детският психолог Галя Даскалова.

Снимка: личен архив 
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология с дългогодишен опит като консултант на деца и техните семейства. Тя консултира също така и институции, работещи с подрастващи.

Защо детето има тикове

Понякога потрепванията са трудно забележими. Най-често с течение на времето те преминават от само себе си. Едва при 10-15% от децата те са по-изявени и тревожат родителите.
Тези потрепвания могат „да се разхождат“ по тялото. Ако в определен момент детето премига с очи, след известно време спра да мига, но започва например да си бръчка нослето. Или пък да си задържа дъха, все едно въздиша тежко.
Тези тикове не са като „лошите“ навици (гризане на нокти, въртене на коси, хапане на устни). Те се повтарят по-често и по-трудно могат волево да се контролират. Движенията са по-бързи и детето не ги усеща като някакъв дискомфорт или стрес. И нямат някаква цел. Приличат си с „лошите“ навици по това, че са причинени от някаква емоционална несигурност.

Емоционална нестабилност

Тиковете са механична изява на емоционална нестабилност. Засилват се изключително от емоционално разстройство и усещане за несигурност.

Влияят се също така от прекомерна възбуда или обратното – от липса на занимания. Явяват се тогава, когато детето скучае и е отегчено.
Тиковете могат да бъдат събудени от всичко, което по някакъв начин нарушава баланса на емоциите и дава хиперстимули на тялото. 

Съвременните изследвания сочат, че тези трептения и тикове са следствие от химичен дисбаланс на определени мозъчни центрове. Известно е, че нервната система е в период на развитие в детската възраст. Тиковете са резултат от тези колебания в работата ѝ.
Знаете, когато телевизорът работи, екранът може да потрепва и трябва да се настрои малко по-фино. Това не значи, че телевизорът не работи. Така е и с нервната система на децата.

Стрес и уплах

Родителите често свързват тика със стряскане и уплах. Това е много вероятна причина.
Първите премигвания или гримаси може да са резултат от рязък стрес. В последствие всичко, което припомня ситуацията, може да отключи тика.
Децата реагират емоционално и са много чувствителни. Това, което тях ги дразни, ние възрастните въобще може да не го забележим. Важно обаче да се открие какво стимулира и отключва тика.

Например 3-годишното дете може да се е стреснало от клаксон на улицата, а родителите въобще не са го чули и забелязали. Заради незрялостта на нервната система, това отключва тик спрямо конкретния дразнител. Когато детето порасне и се адаптира към много от стресовите фактори и свикне с шума, тиковете постепенно отшумяват. 

Заради тиковете децата стават обект на подигравки, пренебрегване, неразбирателство сред връстниците си. Родителите се разстройват, детето - страда. Това отново вдига напрежението и е причина за тикове.
По-сложно става, ако тиковете са следствие на напрегната и нервна обстановката в семейството – крясъци, спорове, викове. Тогава причините трябва да се търсят по-на дълбоко.

Забележки и напомняне – не помагат

Трудно е тиковете да бъдат контролирани. Едва ли ще има ефект, ако кажете на детето: „Спри да премигваш!“
Енергията, която то ще вложи, за да се контролира, ще вдигне напрежението и то ще почне да мига още повече. 

От друга страна, ако родителите обръщат прекомерно много внимание на мигането, а детето не успява да го контролира, това му вменява вина. Проблемът се се задълбочава, а то няма никакъв ресурс да контролира тика си.

Съвет

Моят съвет е родителите да не фиксират вниманието си върху тиковете на детето. Да не ги обсъждат на всеослушание сред близки и приятели. И, ако е възможно, да не му правят непрекъснато забележки и напомняния: „Ето, ти пак го направи!“. Това няма да доведе до някакъв резултат. 

Важно е нивото на напрежение у дома да е колкото е възможно по-ниско. Атмосферата вкъщи да е ведра и спокойна. 
Добре е родителите да водят нещо като дневник, в който да вписват при какви обстоятелства тиковете зачестяват. И, кога детето се чувства спокойно, за да използват и разширирят това пространство, в което детето е в комфорт със себе си.
Ако родителите се напрягат, по-добре е да не гледат непрекъснато в него. Или пък щом забележат, че то няма с какво да се занимава и скучае, да му намерят работа, за да не се фиксира върху тиковете.
Тези два съвета вървят ръка да ръка – атмосферата около детето да е ведра и да не се приковава вниманието върху тиковете му. 
Тиковете, за разлика от гризането на ноктите, например, не са сериозен проблем.

Всеки случай обаче е индивидуален и строго специфичен.
Ако родителите не открият свое решение и не успеят сами да се справят, е добре да се обърнат за помощ към специалист, съветва Галя Даскалова.

Материалът подготви: Веселина Мончева

С детския психолог Галя Даскалова може да се свържете на тел.: 0888 611 872 или
на мейл: galyahdaskalova@abv.bg